Лудница?

Ето това беше - Лудницата, от която имах нужда..

Oбувките, чантите, прическата и аксесоарите, тънките цигари и грима.. маникюра и бижутата..
През деня сме така скромни, тихи и дори малко незабележими, вечерта обаче ставаме "кралиците на бала", макар че тя е само една... Малко от "Пепеляшка", малко от "Sex and the city".. Във вихъра на купона, с коктейлите и усмивките, които изкрят в полутъмната обстановка и осветленията. Дискотеката, която никога не спи. Танците, които нямат край..


Поглеждат ни, радват ни се.. Това сме ние - момичетата, които винаги могат да се забавляват и го правят по странен, друг от другите, начин; момичетата, които им е все тая, които са винаги готови да опитат от нещо ново, нещо ОТКАЧЕНО! Момичетата, които никога не се измарят за още танци и за продължение на вечерта.. Това сме ние..! Тези, които не са само това, което виждате, а много повече.

Сякаш винаги е така - от едната крайност до другата.. Затишието, спокойствието и неспирността, лудницата в главите ни.. Звука, който пищи цяла нощ в ушите ни. Хубаво беше да се събудим от този дълбок сън. Яко беше една нощ да сме ние! Ние - Центъра!

Ето това беше - Лудницата, която те кара да си постоянно в крачка, да не можеш да помислиш за последствията, но и след тези последствия да ти е все тая.. Защо? Защото беше лудница и се забавлявахме!