Назад във времето и различните емоции

Честит рожден ден! Туко що се прибирам. Къде ходих ли? Да чиститя рождения и ден. Е, нея не я намерихме. Времето е ужасно! Точно както го исках - дъждовно, мрачно и студено. Крайно време беше да усетя, че е есен. Както и да е.. Разхожахме се из мокрите улици с цветен букет и сякаш я търсихме. По пътя си спомняхме разни случки, реплики и като цяло нашето приятелство. Сякаш го бяхме забравили. Както винаги си казахме колко е жалко. През цялото време си повтаряхме колко сме безразлични, но тогава чухме думите, които е трябвало да чуем отдавна и да ни накарат да се замислим. А именно "Толкова хубаво беше като бяхте тричките". Думи казани от човек, който даже не знае какви сме, какво е било и защо така е станало. Думи, които да са така искрени. И както вече казах да се замислим и да усетим, че не сме толкова безразлични. Но вече е прекалено късно. "По-добре късно, отколкото никога".. Така казват.. Е, вече е прекалено-прекалено късно.. И смисъла изчезва.

Вчера, за разлика от днес, спомените, които си припомняхме бяха по-весели и смешни. Както беше и времето-слънчево, топло и приятно. Всички тези спомени - за лятото, морето, дискотеката, Кранево да са свързани с Д.... Да толкова весели и хубави моменти, че да не можем да спрем да се смеем и целия център да ехти от нашите гръмогласни смехове. Всички да ни гледат странно и сигурно да нахлуват странни мисли в главите им, а на нас да не ни пука и даже да ни става още по-смешно. Даже не помня за какво бе всичко това, но помня, че беше адски смешно. Странно е.. Как понякога не ти трябва алкохол, треви, наркотици и всякакви такива простотии, които да те разсмеят. А просто добра компания, настроение и весели случки, плюс малко безсмислици. Беше якко. Обичам, когато е такова..