"Всеки път, когато срещнем някого, чието отношение към света е по-различно от нашето, от моето, от твоето, решаваме, че е луд. Ако не мисли, действа и вярва като всички очевидно е луд. Луд като Колумб, като Галилей, като Коперник, като Исус и - макар и дума да не може да става за сравнение с всички тях - кат мен.
Вярно е, че съществува:
Приятна лудост и страшна лудост
Любовна лудост и омразна лудост
Очарователна лудост и зловеща лудост
Най-важното: има лудост, която ни прави по-богати, и за съжеление - лудост, която ни ограбва.
Каква е твоята??
Какво значение има това? Нищо няма значение. Има неща, които харесвам, обичам, ненавиждам, смятам за важни, но това е вътре в мен; за външния свят те нямат значение - или по-точно всичко има значение. Всичко има еднакво значение.
Как така? "
От една страна, значението, което имат различните предмети, факти и ситуации, изглежда тяхното качество. За мен то е важно, значи е мое. Когато нещо има значение за мен, значи е мое. От друга страна, понятията за всичко и нищо отнесени към тази идея, са равностойни. И двете понятияса еднакво неопределими. Някъде в нас ВСИЧКО и НИЩО, ВСИЧКИ и НИКОЙ са едно и също нещо: неразличима мъгла, която - в зависимост от обстоятелствата - ми служи да конкретизирам онова, което не знам, не дръзвам или не искам да определя."
