Сън

Времето минава... Денят става час. Часът се превръща в минута. Минутата е секунда. Толкова бързо минават и сезоните. Сякаш вчера беше лято. Не го усещам. Времето. Заспала съм. Затворена в дълбок сън.. Кошмар ли е? Или сън, от който не искам да се събудя? Прибуждам се на моменти, но пак заспивам. Няма кой да ме побутне, да ме разбуди... от този вечен сън. Докога ще продължи..

От Павел Матев
..................
Ти сън ли си?
Или те има?
Или си утринна звезда -
далечна, но със близко име,

която свети без следа.

И ту засвети,
ту угасне
на моята любов лъча.
Аз ту те нарека прекрасна,
ту изненадан замълча.

Къде отиваш?
Де изчезна
надеждата да бъдеш с мен?
Сърцето ми - тревожна бездна -
живей щастливия си плен.

Мечта ли си?
Или те има?
Ти огън ли си?
Или дим?
Защо си тъй неповторима,
щом този свят е повторим?!

"Писмо"

От чувства мигновени
разплакана си пак...
Не бързай ти към мен
със самолет, със влак -
където и да бъдеш
в мига на луд копнеж
решиш ли да се върнеш
тръгни към мене пеш.

Върви по пътя бавно
и бавно успокой
желанието странно
отново да съм твой.
Върви по пътя дълго,
през дълъг трезвен ден.
Случайно кацнал гълъб
помилвай вместо мен,

помилвай вместо мен,
целувай дъхав люляк,
изгрял пред теб в зори.
Сравнявай ме с други -
от мен
                по-добри.
И ако побеждава
мечтата твойта плът:
и ако не забравиш
целта на своя път -
ще спреш пред мен мълком
в миг необикновен...
И търсила ме дълго,
ти дълго се си с мен.
Георги Константинов

За Св. Валентин няколко сърца

Интимно

Не ме допускай толкоз близо ти
до себе си, щом искаш да съм влюбен.
Ех, вярно е, далечното гнети,
но затова пък близото погубва!
Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж -
далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива изведнъж,
разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд,
погледната отблизо, е грозна.
И целият и гений е талант
е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз, околовръст,
която отдалеч е рай вълшебен,
отблизо ти се вижда буца пръст -
пръст, във която ний ще легнем с тебе...
Красавице с тъй прелестни черти,
щом искаш да не зърна всичко дребно,
несъвършено в твойте красоти,
не ме допускай близичко до тебе!
Но може би си права! Ах, нима
не е в туй смисълът неразбираем-
очи в очи да видим къс тъма
картина, образ, вечност и земя,
с която да се примирим накрая.
Дамян Дамянов

Бяхме най-близки

Искаш със теб да останем добри познати.
Как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти -
да се здрависват едва?

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни -
леко да се поздравяват?
Устни, които се пареха безпощадни -
дружески да си мълвят?

Не, ние не можем да бъдем добри познати.
Няма среда в любовта.
Бяхме най-близки...За туй от сега нататък
ще сме най-чужди в света.
Блага Димитрова