Търсих разнообразието, но явно трябва да изчакам то да ме намери. Колкото повече търся, толкова повече се отекчавам и нежеланието ми към ВСИЧКО се увеличава.
И все повтарям какво искам да бъде, и все повтарям какво е било. Няма настояще - в момента е или напред, или назад.
Нямам никаква история, която да напиша (Е, може би когато полицаите ни спряха с Д. и за малко, толкова малко като един цигарен дим..., не влязохме в затвора. И може би ако не се бяхме разминали, тази история щеше да е по-вълнуваща)
Държа се като герионя от някой сериал като "Gossip girl" или "90210", а всъщност живота ми в момента е по-тъп и от сериал като "Женени с деца".
Тогава се сещам за "Всеки ден е различен, луд филм", а сега "Всеки ден е еднакъв, тъп филм"
ИЗВОДА: Независимо от филма, аз вечно съм в него... (хахах)
