Una storia d'amore

Някакви страхотни песни.. А даже не мога да ги намеря и да разбера как се казват. И от къде се появи този диск. Нежно, приятно и спокойно... Един миг, изпълнен с мечти.. Красиви, розови мечти.. Мечти за любовта, мечти за чудесни изживявания и от време на време нещо леко тъжно..


Какво искам да кажа.. Всъщност и аз не знам. Точно това чувство и точно този момент не могат да се опишат с думи.. Всичко е много безсмислено.. Сигурно, но точно такова го обичам. Нищо да няма смисъл, но не е ли в това целия смисъл. Да четеш разни думички, които не могат да имат нищо общо. Но тези думички за всеки един значат различно. Не е ли това страхотно. Да е написано нещо, което за всеки да е различно и всеки да го приема по различен свой си начин.


Музиката, без която не мога.. Песните, които като чуя и потръпвам.. Любовта в сърцето ми.. Вятъра в косите ми и свежия въздух, който вдишвам.. и издишвам.. Отново вдишвам, по-дълбоко.... 


А ти? За какво си мислиш?

Да имаш цялото време на света

Четох книга. Спомних си за Златни пясъци. Изпълних се с приятни емоции. Тогава, когато бях с Д.; когато бях за 3 дена като пробно за работа. Това беше един от моментите, в които осъзнавах различни черти от характера си. Тогава бях доста нервна. Нервна на това, че нямах почти никаква почивка; че не бях излизала от този хотел цели 2 дена. Но сега като се замисля, тогава се чувствах част от нещо. Може би не точно, но... А сега? Питам се: "Всъщност в момента от какво съм част?" ... Стоя си вкъщи по цял ден, контактите ми с хората са толкова ограничени и нещо по-вълнуващо да ми се случи, ще е на две седмици - един път..

Каква почивка...Всеки или ходи на училище, или на лекции, работа.. футбол като малкото диване. А аз? Почивам си.. Каква е тази преуморителна почивка? Писна ми.. Какво стана с динамичния ми живот?

Но тогава се сещам за този момент. На Златни пясъци. Беше последния ми ден в хотела и преди вечерята имах свободен следобед. Първоначално пак се изнервих, като разбрах, че свободния си следобед ще трябва да го прекарам сама. Д. трябваше да е на работа и не можеше да ми обърне внимание. Не исках да стоя в подземната, малка, подтискаща стаичка, където дори нямах обхват. За това облякох дрехите, които от 2 дена не ги бях и погледнала в сака (тъй като от работа нямах време да се погледна и в огледалото). И излязох. Сама. Сложих бялата си шапка от Турция и се разхождах с усмивка на лицето по оживената алея на Златните пясъци (сигурно съм изглеждала глупаво, но наистина не ми пукаше)..

Разхождах се и се чувствах по свободна от всякога. Похарчих малко пари за едни слънчеви очила, които да подхождат на шапката ми, една списание "Cosmopolitan" и един ГОЛЯМ шоколад на Милка. Каква страхотна комбинация, нали? Седнах на една пейка към морето и 10 минути се взирах в ОТБЛЯСЪЦИТЕ от слънцето и пустия плаж.. Ah... Помислете си, само 10 минути да се отделиш от света.. от всички мисли..

Звънах на Н.. Сещам се как изкрещях по телефона "Ааа, полата ми се вдигнаа!!". Имаше страшно силен вятър.. Мм.. Щастие..

И сега дори да не правя нищо и това да ме влудява, аз се чувствам СВОБОДНА. Обичам да се разхождам от време на време сама. Обичам да рисувам, да пиша, да чета...

Сега имам цялото време на света.

Игра на любов

Началото на всичко е най-сладко.. Началото на една любов.. Тогава, когато още опознаваш, откриваш и виждаш. Тогава, когато не знаеш какво си мисли той, какво чувства... и как това отвътре те кара да откачашшшш!!! Всичко в началото е толкова интересно..

Но не всяко начало е такова. Понякога всичко е прекалено избързано, друг път е само приказки.. и несъществени думи.

Има толкова глупави момчета. Всички твърдят, че момичетата са сложни. Напротив.. Точно глупавите момчета са го измислили това, а още по-глупавите са им повярвали. Все пак има момчета, които знаят как да се отнесат с едно момиче. Момчета, които в началото ще я раздразнят леко, но не прекалено за да я отблъснат. После ще покажат внимание, но не прекалено за да я задушат. Е, но отново всичко е относително..

И най-важното - понякога думите са тоооооолкова излишни. Що за глупав въпрос е "Може ли да те целуна?" ..... "Ами, опитай и ще разбереш"

Не обичам скучните, романтични истории.  Обичам да ми е интересно, сложно и загадъчно. Обичам да не знам какво става.. Как беше с него. В началото... една игра.. Игра на гоненка, Игра на криеница... игра на думи и погледи..

Обичам да играя. Игра на любов.

Началото на любовта е най-сладко. Но после...
После е още, и още, и ощееее... После играта става опасна, филма става луд.

Няколко реда

Седя на терасата и пуша цигара. Обичам да слушам шума от дъжда как пада върху стъкления покрив над терасата.
Спомням си как като малка мразех дъжда. После го заобичах. Дъжда ми носи свежест, някакъв вид ново начало и също така романтика. Спомням си една вечер как с Наско излязохме в най-големия дъжд само за да се видим. Спомням си как една дъждовна вечер ходихме, аз, Ваня и Роси, до апартамента на Дружба 2 за да вземем разни откачени дрехи и да си направим ретро сесия. Спомням си как откраднах онази емблема от Volkswagen Golf, която стои на библиотеката в стаята ми. Тогава също валеше. Доста силно при това.
Ах....