Търся себе си...

В един момент съм АЗ - тази, която знае каква е и какво иска, тази - амбицираната, пълна с милион идеи; която ще направи всичко възможно да успее да изживее мечтите си и да опита от всичко. Това са дните, по-слънчеви и от слънцето, по-красиви и от луната, по-розови и от цветята. Дните, в които АЗ ще превзема света.. или по-точно той вече е мой! Тогава, когато не искам нищо, доволна от това, което имам; когато искам да давам без да получавам.

В друг момент е "любимото" ми объркано момиче - започва да се пита един милион въпроси, които я объркват още повече, сама себе си и започва да губи равновесие. "Дали ще успея? А дали просто не се заблуждавам?.. Дали е по-добре да знаеш грозната истина или да се радваш на красивата лъжа?. Каква игра играе той и дали след играта АЗ ще съм загубилата?" Един милион въпроси и никакъв отговор. А и дори да има отговор и той да е пределно ясен и точен, за обърканото момиче всичко си остава бъркотия.

В трети момент е грозната и черната - тази, която е паднала на земята и не иска да се изправи. Не прави и опити и просто чака някой и нещо, което да я изправи. След като се изправи започва да проклина всички, които просто са я подминали, проклина и слънцето как силно блести в очите и, проклина себе си, колко е грозна и глупава. И винаги намръщена, тя мрази целия свят.

Има МОМЕНТИ и моменти... И както беше извода от тази, подобна на моята, приказка от книгата на Хорхе Букай "Нека ти разкажа..." - "Знай, че и това ще мине".

Но има и тези рядко срещаните дни, в които ВСИЧКО е СЕГА. И всички мои лица - красиви и грозни... се събират в едно. Без мисли и думи, само музиката и усещането на вълните, минаващи през лицето ми. Усмихвам се.

Търся себе си.. АЗ съм топлия дъжд и студения, силен вятър. АЗ съм детския смях, дъгата и блясъка, цигарения дим и мрака. АЗ съм свободата и любовта, която обича всичко. АЗ съм ВУЛКАН, пълен с емоции.