"Толкова е приятно.. И толкова тихо. Чуват се само птичките и издишването на пушека от цигарата ми. Толкова е тихо, че дори чувам лекото потреперване на тялото ми от хладния вятър. Мм... Но дори и той ми е толкова приятен.."
И не мисля за утре, не мисля и за вчера.. Не мисля какво искам да бъде и как би било най-добре. Не мисля за нищо. Всеки ден е миг щастие, но не заради теб, не заради някой друг или нещо. Чувствам се свободна и весела. Но не заради теб, не заради някой друг или нещо. А каква е причината? А трябва ли да има такава? Всеки ден съм на различни места, с различни хора. И аз - с различни лица и емоции. Различни думи и гледни точки. Но един и същ поглед и усмивка. Сама съм, но не се чувствам самотна. И ми харесва. Всеки ден създавам, променям, виждам, усещам и откривам.
И не мисля за утре, не мисля и за вчера... но не мисля и за днес. Сънувам и мечтая.. за още щастие.. за теб, не за някой друг или нещо. Сънища, от които се събуждам с усмивка... мечти, преплетени и объркани. Малки мечти, но всъщност големи. Розови мечти, които не е от значение дали ще се сбъднат. Рисувам лято, слънце и смях. Рисувам любов и малко тъга. Рисувам разруха и начало, малко щастие и още добро. Рисувам погледа ти и докато рисувам, аз летя.
И не мисля за утре, не мисля и за вчера.. не мисля и за днес. Не мисля за нищо. Но се сещам за теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар