Но аз съм спокойна. Музиката, разпускането, подреждането на стаята ми. Всичко влиза в ред и за сега не искам да правя бъркотия.
Ммм.. вдишвам спокойствието и се усмихвам. Не чувствам вече тъгата. Излях всички емоции. Крещях, бягах, плакох, гледах в сините му очи и казах всичко. Като сцена от филм. А аз.. в пълната си сила. Усетих го! Усетих как сърцето ми бие все по-силно и по-бързо. Задъхах се... А той? Не реагира.. И тогава като се разделихме и каза: "Утре ще се чуем", разбрах.
Разбрах, че съм освободена. Освободена от него и примирила се, че колкото и да искам, спомените не могат да се изживеят наново.
Играта не е свършила. Поне не сме го обявили, но иначе аз знам, че за мен тя свърши. Игра на погледи и думи.. Игра на криеница и гоненка. Игра на любов. Но всяка игра има своя край.
Няма коментари:
Публикуване на коментар