Да имаш цялото време на света

Четох книга. Спомних си за Златни пясъци. Изпълних се с приятни емоции. Тогава, когато бях с Д.; когато бях за 3 дена като пробно за работа. Това беше един от моментите, в които осъзнавах различни черти от характера си. Тогава бях доста нервна. Нервна на това, че нямах почти никаква почивка; че не бях излизала от този хотел цели 2 дена. Но сега като се замисля, тогава се чувствах част от нещо. Може би не точно, но... А сега? Питам се: "Всъщност в момента от какво съм част?" ... Стоя си вкъщи по цял ден, контактите ми с хората са толкова ограничени и нещо по-вълнуващо да ми се случи, ще е на две седмици - един път..

Каква почивка...Всеки или ходи на училище, или на лекции, работа.. футбол като малкото диване. А аз? Почивам си.. Каква е тази преуморителна почивка? Писна ми.. Какво стана с динамичния ми живот?

Но тогава се сещам за този момент. На Златни пясъци. Беше последния ми ден в хотела и преди вечерята имах свободен следобед. Първоначално пак се изнервих, като разбрах, че свободния си следобед ще трябва да го прекарам сама. Д. трябваше да е на работа и не можеше да ми обърне внимание. Не исках да стоя в подземната, малка, подтискаща стаичка, където дори нямах обхват. За това облякох дрехите, които от 2 дена не ги бях и погледнала в сака (тъй като от работа нямах време да се погледна и в огледалото). И излязох. Сама. Сложих бялата си шапка от Турция и се разхождах с усмивка на лицето по оживената алея на Златните пясъци (сигурно съм изглеждала глупаво, но наистина не ми пукаше)..

Разхождах се и се чувствах по свободна от всякога. Похарчих малко пари за едни слънчеви очила, които да подхождат на шапката ми, една списание "Cosmopolitan" и един ГОЛЯМ шоколад на Милка. Каква страхотна комбинация, нали? Седнах на една пейка към морето и 10 минути се взирах в ОТБЛЯСЪЦИТЕ от слънцето и пустия плаж.. Ah... Помислете си, само 10 минути да се отделиш от света.. от всички мисли..

Звънах на Н.. Сещам се как изкрещях по телефона "Ааа, полата ми се вдигнаа!!". Имаше страшно силен вятър.. Мм.. Щастие..

И сега дори да не правя нищо и това да ме влудява, аз се чувствам СВОБОДНА. Обичам да се разхождам от време на време сама. Обичам да рисувам, да пиша, да чета...

Сега имам цялото време на света.