Страх

Нищо не е наред. Отдавна не ми се е случвало, а такова - може би никога. Не ми харесва.
Навсякъде кънти силна музика. Не чувам дори собствения си глас. Навсякъде е тъмно и нищо не виждам. Дори собственото си отражение. Какво става в тази суматоха? Като побъркана. Около мен има толкова много хора и отново съм сама. Весело ми е, забавно ми е... или само така си мисля. Казвам на всичко "Все тая", но самата аз не знам така ли е...
И нещо в мен постоянно ме изгаря. Това ли е? Момента, в който избухвам абсолютно на мах, както никога досега. Толкова много, че рискувам всичко да затъне. Не искам да е така, но защо продължавам. Някой да ме спре. Тази игра не ми харесва вече..
И сега... като чуя тишината, като усетя празнината и като светне навсякъде и видя всъщност каква мизерия е останала... И сега какво? Усещам, че не мога да издържа на светлината и тишината. И като пристрастена искам да вляза отново в лудницата... Усещам, че не мога да издържа на самотата.. Свивам се на кълбо в единия ъгъл и просто не мога... Макар да знам, че е по-добре да се успокоя.
И в този момент се поглеждам . Вече виждам отражението си, но това аз ли съм? Не мога да се позная.. Не, аз не съм такава. А каква съм вече? А каква съм била? Знам ли въобще?

Така е... Зареди "Game Over" не може всичко да е игра.. Прекалено много рискувам, а ме е страх. А сега... точно това правя и никога не съм била по-УПЛАШЕНА...