Простите неща

Къде останаха простите неща? Като едно момче те харесва и ти него? Като да изкараш 4.75 и да си кажеш "Следващия път повече" без да си помислиш, че си се провалил. Простите дни, когато се отдаваш само на гледане на филми, мързелувайки цял ден по пижама, тъпчейки се с боклуци. Простите неща като не знаеш какво става със света и не искаш да знаеш, защото не ти пука. Като единственото нещо, за което трябва да мислиш е днескашния ден, а бъдещето - все тая. Вече нещата не са толкова прости. А нали аз съм тази, която обича сложностите - "Така е по-интересно". А така ли е? А на моменти нямам ли нужда от това да забравя за всички и всичко?

Да забравя, че момчето, което харесвам не е наистина с мен и всичко е просто игра, която няма край, и в която аз съм загубилата. Да забравя, че трябва да давам 100% от себе си, зареди бъдещето ми, майка ми, баба ми и всички останали. Да забравя, че всеки ден зависи какъв ще е утрешния.

Искам да лежа на слънчевата си тераса и да вляза в книгата, която чета без да мисля за собствения си живот. Искам да слушам музика и само това. Без да вниквам в текста и да си мисля, че певицата пее същата история като моята и на момчето, което харесвам. Искам да се преобличам със странни дрехи и да си правя модно ревю сама вкъщи, където всички лампи са светнати, без да се замислям какво ще кажат хората ако ме видят така навън. Искам да вярвам на себе си, без да мисля каква съм. Искам да живея просто и сложно. Защото без простите неща сложните не са толкова сложни и интересни.

Дали живота е толкова слънчев и розов? Дали моя свят отново може да бъде какъвто винаги съм си го представяла? Дали аз съм тази, която усложнява всички с тези глупави въпроси, за които почти никой не се замисля? Пак ли съм объркана или по-скоро всичко ми е пределно ясно и точно за това се обърквам?

Ето пак разни думички и никакъв извод. А може би в това е целия смисъл. Къде останаха простите неща?