Сън

Времето минава... Денят става час. Часът се превръща в минута. Минутата е секунда. Толкова бързо минават и сезоните. Сякаш вчера беше лято. Не го усещам. Времето. Заспала съм. Затворена в дълбок сън.. Кошмар ли е? Или сън, от който не искам да се събудя? Прибуждам се на моменти, но пак заспивам. Няма кой да ме побутне, да ме разбуди... от този вечен сън. Докога ще продължи..

От Павел Матев
..................
Ти сън ли си?
Или те има?
Или си утринна звезда -
далечна, но със близко име,

която свети без следа.

И ту засвети,
ту угасне
на моята любов лъча.
Аз ту те нарека прекрасна,
ту изненадан замълча.

Къде отиваш?
Де изчезна
надеждата да бъдеш с мен?
Сърцето ми - тревожна бездна -
живей щастливия си плен.

Мечта ли си?
Или те има?
Ти огън ли си?
Или дим?
Защо си тъй неповторима,
щом този свят е повторим?!