"Писмо"

От чувства мигновени
разплакана си пак...
Не бързай ти към мен
със самолет, със влак -
където и да бъдеш
в мига на луд копнеж
решиш ли да се върнеш
тръгни към мене пеш.

Върви по пътя бавно
и бавно успокой
желанието странно
отново да съм твой.
Върви по пътя дълго,
през дълъг трезвен ден.
Случайно кацнал гълъб
помилвай вместо мен,

помилвай вместо мен,
целувай дъхав люляк,
изгрял пред теб в зори.
Сравнявай ме с други -
от мен
                по-добри.
И ако побеждава
мечтата твойта плът:
и ако не забравиш
целта на своя път -
ще спреш пред мен мълком
в миг необикновен...
И търсила ме дълго,
ти дълго се си с мен.
Георги Константинов