Не ме допускай толкоз близо ти
до себе си, щом искаш да съм влюбен.
Ех, вярно е, далечното гнети,
но затова пък близото погубва!
Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж -
далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива изведнъж,
разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд,
погледната отблизо, е грозна.
И целият и гений е талант
е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз, околовръст,
която отдалеч е рай вълшебен,
отблизо ти се вижда буца пръст -
пръст, във която ний ще легнем с тебе...
Красавице с тъй прелестни черти,
щом искаш да не зърна всичко дребно,
несъвършено в твойте красоти,
не ме допускай близичко до тебе!
Но може би си права! Ах, нима
не е в туй смисълът неразбираем-
очи в очи да видим къс тъма
картина, образ, вечност и земя,
с която да се примирим накрая.
Дамян Дамянов
Бяхме най-близкиИскаш със теб да останем добри познати.
Как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти -
да се здрависват едва?
Погледи, дето до дъно се пиеха жадни -
леко да се поздравяват?
Устни, които се пареха безпощадни -
дружески да си мълвят?
Не, ние не можем да бъдем добри познати.
Няма среда в любовта.
Бяхме най-близки...За туй от сега нататък
ще сме най-чужди в света.
Блага Димитрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар