Промених се.. за две седмици и съм друга. Все същата съм си, но друга. Мълчалива, студена, безжизнена. Няма я усмивката ми. Къде е? И какво толкова стана за тези две нищожни седмици?
Всичко беше на МАХ. Нямаше почивка, нямаше спиране.. до край и до дъно. И сега? Сега усмивката ми я няма. Замесих се в некви филми - екшани, драми, комедии, романтични и каквито други се сетиш. Беше лудо. А аз обичам като е такова. Но за 3 секунди и всичко се промени. Усетих тишината. Усетих спокойствието. И не ми хареса. Тези 3 секунди.. които промениха всичко. И мен самата. Ето за това не исках да се привързвам към някого, за това не исках да се отдавам на некви романтики и простотии.. По дяволите, пак го направих. И за награда си стоя вкъщи, забила празен поглед в бялата стената. Не мисля, не чувствам, не чувам, не виждам, не усещам... Не, не, не. Ах, как я мразя тая думичка!
Лъжи, лъжи, лъжи.. и аз щото съм наивна вярвам. По дяволите самата мен. Защо? Дразня се! Но все пак имам сила, имам нужда от смях.. И се опитвам. Отново и отново, и отново...
Повтарям, че ми е все тая.. и всъщност ми е все тая. Трябва да ми е все тая. Искам! Но кого заблуждавам.. Себе си ли? Пф.. Оф, все тая тъпи малки думички. Дрън-дрън... Края е един и същ. За какво ли се хабя?
Няма коментари:
Публикуване на коментар