Така ли е? Замислих се.. Сякаш, че да. От три години не съм имала никаква сериозна връзка и дори единствената сериозна връзка, която беше 5 месеца, не я приемах толкова на сериозно..Нито връзката, нито момчето.. Защо е така? Защо съм станала толкова безразлична, неебателна, студена? Какво пишеше... " Мислиш, че това е ново начало, но докато си довършиш мисълта и края... отново се вижда"
И сякаш при всеки е така. Един път опариш ли се следващите пъти си по-предпазлив, по-внимателен.. да не се опариш отново. Но това те прави и по-безразличен, по-студен. Мислих, че аз не съм така.. Мислих, че всичко е отминало и заминало, но явно не е така. Явно точно това е била причина за всички тези мои раздели. Но докога?
Ето това мое безразличие крие всъщност какво ми е отвътре. Показва колко съм силна и как не се предавам и поддавам на разни чувства и емоции.. и прикрива колко всъщност съм чувствителна и наивна. От страх да не ме наранят... А така ли трябва да е? Не..
И сега се появи това момче, което ме обърка тотално. Какво става с мен? Къде съм? Какво да мисля? Какво да чувствам? Да се доверя или да се отдръпна? В главата ми е такава каша, пред очите ми-толкова замъглено и този дразнещ звук в ушите ми. Отново лудница! Отново на MAX! И пак, и пак..
Филма стана луд. Играта стана опасна. А аз?
Няма коментари:
Публикуване на коментар