Нищо

Живея, а сякаш нищо.
Дори нищото е нещо.
Устните ми се движат, а звук няма.
Тишината царува, празнотата - голяма.
Няма я радостта, няма я и тъгата..
Всичко е нищо и така е, горката!
Живея живота, а сякаш не живея.
Насила се радвам, насила се смея.
Срещнах различни хора,
но нищото няма умора.
Уча се на различни чувства,
учат ме на още изкуства.
Нищото все още ме е превзело.
Всичко след себе си сякаш помело.
Очите ми са празни -
хората ги гледат с техните - омразни.
Говоря. Усещам. Преживявам. Откривам.
Нищо е всичко и така си отивам.