Пътят на раздялата

Вървя и сякаш няма край.
Вървя и сякаш ще полетя.
Вървя и сякаш не искам да спра.

Любов, помниш ли ме?
Мина доста време..
Защото аз не мога да те забравя.
Такова време няма.

Дори да съм сама,
все пак имам малко сила.
Надниквам в чужди светове,
различни къщи, хора, градове..
Гледам в хорските очи.
Дали ме виждат те, дали?
Виждам всичко друго, но не това,
което показвам аз чрез мойта самота.

Любов, помниш ли каква бях?
Различната от всички тях..
Сега сякаш съм прозрачна,
невидима в нощта така мрачна.

Вървя и сякаш всички са слепи,
грозни, злобни и нелепи..

Любов, помниш ли тази моя доброта?
Очите ми по-цветни бяха от дъга.
Сега станали са зли и черни..
На друг едва ли ще са верни.
Дали искам да усетя друго освен самота?
Освен глухота, грозота, празнота?
Дали очите ми отново ще блестят?
И розови мечти дали ще долетят?

Любов, кажи ми ти
мога ли отново да бъда както преди?
Какво в мен се промени?
Защо да ме достигнеш не можеш ти?
Защо е тихо? Защо мълчиш?
Защо до мен вече не стоиш?

Вървя и сякаш вече нямам сила.
Стига толкова съм се борила..