За една секунда и сякаш всичко, градено със години, рухна... С едно изречение и сякаш вече нищо не е било и няма да бъде..
Толкова недоизказани думи, толкова неразбрани мисли... несподелени, неизяснени.. Все тая "Извинявай", все тая.. всяка друга дума. Това ли ще е най-трудната ми раздяла? Не с момче.. Дали всичко може да се забрави? Дали ще може да продължи и без това, което беше? Толкова ли е лесно да кажеш "Не искам да имам нищо общо с теб"?
Така объркана съм.. Всъщност какво направих? Всъщност май знам... но нещо пропускам.. Кое е то? А има ли значение? Трудно ми е.. не мога да осъзная всичко, което стана.. И сега ще излизам, облечена в "Et Machibo" блузата.. Но къде ще е усмивката ми? А за напред? Къде ще е? Колко тъпо? МАМКА МУ! Искам да изкрещя толкова силно, че всички да чуят. Различни чувства се преплитат.. тъга, гняв, ярост, още тъга, и още, и още..
Не мога да довърша.. Не знам и края какъв ще е. Всичко е прекалено.. прясно!

Няма коментари:
Публикуване на коментар