За Лудостта и Любовта

Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества. Когато СКУКАТА се просяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:
- Хайде да играем на криеница!
ИНТРИГАТА повдигнала вежда:
- Криеница-що за игра е това?
Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последния, когото открият, започва да брои в следващата игра.
ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала, така че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО. Само АТАПИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на крайщата, винаги я откриват. ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата), а СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.
-Едно, две, три, … -започна да брои ЛУДОСТТА.
Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се шмугнала в сянката на ТРИУМФА, който се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което си намирало, се оказало идеално за неговите приятели: кристално чистото езеро- за КРАСОТАТА; хралупата в едно дърво – за СТРАХА; крилото на пеперудата- за СЛАДКОСТРАСТИЕТО; полъхът на вятъра- за СВОБОДАТА! Най- накрая благородството се замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ си намерил топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила в дъгата(в дейсвителност се гмурнала дълбоко в океана), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА дори не помня къде се скрила, но това не е важно.
Когато ЛУДОСТТА преброила до 999 999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. Изведнъж видяла прекрасен розов храст и решила да се шмугне между цветовете му.
- Един милион – изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.
Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепти вулканът. След това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кош, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие. И ето, че всички били намерени: ТАЛАНТЪТ – в дъхава и сочна трева, ТЪГАТА-в тъмна пещера, ЛЪЖАТА-на дъното на океана. Не могли само да намерят ЛЮБОВТА.
ЛУДОСТТА търсела зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина. Най-накрая решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА започнала да се извинява, плакала, молила се за прошка, и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.
Ето от онова време, когато за пръв път на земята играли криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка...