Дали ще разбереш?

Моя розоф свят.. Не защото не знам, че "розоф" се пише с "в".. Не защото съм "на мама и тати детето" и всичко ми се поднася на тепсия..Не защото живея в илюзия и не знам какво става.. Не защото розовото ми е любимия цвят.. Е, малко и за това. Защо ли? Защото това е измисления свят, където всичко е красиво и всичко е такова каквото искам да е. Защото всеки трябва да има минутки на усамотение.. Моето усамотение е във въображението ми..
Колко е релаксиращо и отнасящо се. Писането. До преди една година дори не съм си го и помисляла.. Да пиша. А и по български и литература никога не ме е бивало. Повече от 4-ка трудно изкарвам. Което е странно. Осъзнах новата си черта от характера ми - обожавам да говоря и да разсъждавам. Може би Ваня е една от причините да осъзная това. Както осъзнах толкова много неща от себе си покрай нея. Толкова много неща са се променили. Вече не съм момиченцето, което бях преди три години - глупаво, срамежливо, скромно и заблудено. Е, малко пресилено казани думи, но от една част точно такива.

Винаги съм се замисляла дали има други момичета, които мислят като мен. Отговора е винаги "Много ясно, че не" Това ме кара да се чувствам наистина уникална, но също така е и жалко. Че днешно време голяма част от хората са толкова ограничени и толкова трудно се намира човек, с който да можеш да говориш. Може би Я. е един от малкото хора ( толкова малко, че мога да ги преброя на едната си ръка ), с които мога наистина да говоря, като знам, че когато му говоря, той всъщност разбира какво му казвам ( в повечето случаи ) Макар и да са празни приказки, тези приказки да те разтоварят по някакъв начин и за миг да забравиш за всичко. Точно както е и докато пиша. Може да са пълни глупости и несвързани думи, но да успея за момент да се отнеса.. Къде? В моя розоф свят...