Приятелство.. Има ли го? Дали има истинско, чисто приятелство? Или всичко е въпрос на интереси? Дали да вярвам, че все пак има и хора, които не са лицемерни или просто всичко е една "лъжа-заблуда и лъжа"? Да ми пука ли? Или просто да си кажа все тая?
Преди една-две години всичко беше така различно. И винаги ще помня тези всички хубави спомени, макар и след това всичко да се прецака. Макар и всяка една тъпотия, всяка една малка проява на лицемерие, аз ще помня миналото лято, и по-миналото.. Тези красиви спомени, които винаги като си разглеждам снимките, ме карат да се усмихвам и да ме изпълват цялата. Но естествено както всеки спомен той навява и мъничко тъга. Тъгата от това, че спомена си е спомен и никога повече не може да се изживее наново.
Странно е.. Дали зареди разтоянието, което беше застанало между нас или просто зареди това, че не успяхме да се опознаем достатъчно? Всъщност все тая.. Жалко е, че тей се получиха нещата, но от друга страна.. всеки си продължава по своя път и си гледа своя живот... То май при всеки е така. Нали всички сме едни егоисти... Е, аз пък съм безразлична и колкото и да ме е яд, колкото и да е жалко.. казвам "Всъщност все тая" и продължавам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар