Макар и цялата емоция, която ме бе обсебила предишните два дена, чувството, което усещам днес определено не е въодушевение или отпадналост от всички тези танци. Чувството е по-скоро безразличие и дори малко тъга. Не че има за какво толкова, но колкото има, толкова и няма. Още няколко дена и сякаш ще остана напълно самотна. Сякаш целия ми свят около мен ще избяга. И то сякаш всички любими хора са далеч от мен. Заобиколена от толкова любов и в същото време така самотна.
Времето е мрачно, студено и дъждовно. А как това време поражда в мен толкова приятни чувства. Колко голяма нужда имам Я. да е до мен. Сякаш никога не съм имала толкова силно усещане и желание. А колко ли по-трудно би било след още две-три седмици? На къде ли биха се развили нещата? До къде бихме стигнали? Всъщност не знам отговорите на тези въпроси, но една друга част от мен ме кара да съм сигурна на 100% , че ще стигнем до края. Нали любовта нямала граници... Така казват. Е, то още не говорим за любов, макар че чувствата са доста силни и започвам да се обърквам.
И сякаш с всеки изминал ден, аз се убеждавам колко Я. е идеален за мен. Заобиколена от толкова много идиоти, които не знаят как да разговарят с мен, които не знаят как да се държат с мен, които живеят в някакви напълно различни светове от моя.. И как като им говоря аз те не ме разбират.. Всичко това ме кара в очите ми постоянно да се показва образа на Я. , макар и леко размазан.. Постоянно мислите в главата ми да са свързани само с Я. , макар и да са леко объркани..
Но все пак да не се задълбочаваме толкова... Нали всичко е една игра...
Няма коментари:
Публикуване на коментар