Небето е бледорозово, а слънцето ме огрява с изкрящите си лъчи.. Почивам си пред компютъра, със съвсем тихо пусната музика. Даже не мога да мисля. Сякаш съм блокирала и съм превключила на режим "relax". В същото време ми се лудува. Искам да изляза и да откачам както само аз си знам. Но точно сега.. всичко е така утихнало.
Лятото е към края си, дори времето започва да говори. А как ми липсват дните през месец юли.. морето, плажа, бирата, разходките из улиците на центъра, претъпкани с туристи, следобедния сън на някоя полянка, хубавата компания, дискотеките... Да, това лято беше пълно с толкова много емоции и такива преживявания, които сигурно никога няма да ми се случат. Как за 6 дена изживях какво ли не и целия ми свят се бе преобърнал. Бяхме се отделили от реалността и съществуваше само мига. Толкова кратък, но и така безкраен... А сега.. всичко е така спокойно, чак ми е някак странно без тази лудница в главата ми.. Може би за това и не мога да мисля, не мога да разсъждавам.. Думите се въртят из главата ми, но са така объркани. Даже не мога да довърша...
Няма коментари:
Публикуване на коментар